/ по Таня Луковонемудорству /
Аз ноти ще ти нарисувам...
Със стих ще пееш... Ще се упиваш...
Тревоги, грижи ще убиваш...
Но ти, но ти - не си отивай...
Във тези ноти - дъх на лято.
Звънят щастливо дъждовете.
Нощта - коприна ми е свята,
щом легне тихо до полето...
Шептят тревите... Аз умувам...
Къде си ти?!? Кажи ми, де?!?
Аз нотите ще нарисувам...
Ще свири влюбено щурче...
© Красимир Дяков Всички права запазени