Ще съм твоя...
Главата ме боли.
Защо ли?
От притеснение може би.
За бъдещето, за теб, за мен и за децата ни.
Любовта дали ще задържим
или ще се разделим...
Възпитанието на децата ни,
ще можем ли да обясним.
Да бъдат хора, добри
и любов да има винаги...
Без любов, живот няма,
тя не се прилага, а се дава.
Любовта със света върви,
от праисторическите дни.
"Прави любов, а не война",
така говори уж света.
Нека живота хубаво ни продължи,
без обиди и лъжи.
Обичам те! - кажи
и ще съм твоя,
до последните ми дни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Поля Николова Всички права запазени
