Ще съм влюбена в теб всеки сезон
Ще съм влюбена в теб всеки сезон
Навярно ще съм влюбена в теб всеки сезон,
ако през някой живот езеро станеш,
а аз брезата на брега ти - мой дом,
над теб надвесена, жадуваща да ме хванеш
с вълните си - страстни прегръдки, и в стон
да се врежеш в бялото тяло и с мен останеш.
Не за миг, не за час, а всеки сезон.
Пролет ще се оглеждам в очите ти дъхаво-замечтана
с аромата на младост и на жена,
в силни копнежи по теб разлюляна,
с клонки ще те докосвам и милвам с листа.
Лятото за тебе ще стана слънчева и засмяна,
накичена в клоните с птици, ще пея песни в нощта,
единствен мой, аз - лятно влюбена и от обич заляна,
ще се любя с теб на брега. . .
А есента. . . ех, Есента, когато са дрехите ми за смяна,
у тебе гола ще се притискам, в ласките ти прегръдки вода.
Ще се нежня и още ще искам да съм от теб завладяна.
Зимата ще наметна на голо с шал - топъл сняг, наместо листа
и пак ще се гушна с теб на брега, топлина да ти подаря.
Ще съм влюбена в теб всеки сезон, ако си езеро, а аз бреза!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лидия Сиркавара Всички права запазени
