7.02.2025 г., 16:42  

Ще танцувам със теб 2023

238 0 0

Ах, мерси за поканата - веднага ще я приема.

И просто ще стана - и ще протегна ръка.

Днес времето ми се е сляло със твоето време.

Но ще замълча - и нищо не ще изрека.

Всички стари истории.... Ти често ги чуваш.

Всъщност много такива зная и аз.

Ала ти ме усещаш - и то без да се преструваш.

Аз владея в хаоса с невидима власт.....

Ще те обичам мълчаливо или ще те обичам шумно.

Но сега ще танцуваме с теб до зори.

Ще те любя кротко - или ще те любя безумно -

без да мислим сега за власт и пари.

Ще те заведа там, където мечтите ми са сити.

Да, веднага ще тръгнем - само кажи.

А и ти ме заведи - където се раждат мечтите ти.

И където навярно тихомълком тъжиш.

А пък моите разкази, а пък моите песни -

вече други ги пеят, от моите уста.

И светът ще се промени - макар че не е лесно.

Ала аз продължавам напред да летя.

Споделена самота... Но ние не сме самотни.

Споделено единство - днес, сега и тук.

Ще танцуваме - с тази рокля си просто страхотна.

Но не съм като другите аз - а съм друг.

Не е нужно да говорим - думите са излишни.

И усещам духа в нас - да, това е така.

Чувствам диханието му - но не казвам нищо.

И усмихвам се - и ти подавам ръка.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....