Ще те чакам
Аз не живея вече на земята,
от теб си тръгнах тихо, без следа.
Но ето ме пред твоя праг, в мъглата,
а между нас се спуска тъмнина.
Аз знам, че няма да ме видиш,
но аз ще чакам с вяра, без предел.
Сега е тихо. Няма звук, ни сянка.
От другата страна съм сам и ням, без цел.
Сърцето ми е като тъмна нощ,
в която светлината не прониква.
И само споменът за теб е мойта мощ
във вечността на любовта откликва.
Но аз ще чакам, вярвай — ще те чакам,
дори и в този мрак да се изгубя.
Защото любовта ми е безкрайна,
навеки, до безкрая ще те любя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бончо Бончев Всички права запазени
