24.01.2012 г., 21:41

Ще те хвана... миг!

1.1K 0 5

Ще те хвана... миг!

Лута се миг непокорен,
миг, неспиращ и бързащ.
Бърза, да не бъде догонен,
че догонен, не се изтърва.

Грабва се страстно и диво,
диво и не се пуска,
че пуснеш ли го, нещо красиво
излита и не се връща.

Ех, миг, не ще ми избягаш!
Избягаш ли, ще е тъжно.
Тъжно, защото носиш наслада,
която да усещам безспирно е нужно!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...