Ще те хвана, призрак...
Не разбирам слънчевите ти пожари,
но вулканът се разшива като възел
по земята, по лицата,
днес е пладне,
а утре може да е късно.
Да ти кажа, искам да ти кажа,
че сърцето те обича както сълзи.
И проплакваш в малките ми звездопади,
но луна отново ще разцъфне.
Попритваряйки очи, минава време
и набира, и разлива... все пътеки
по земята, а нагоре спи и съхне
побелялата мечта да те превзема.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
