Ще те изплача като вик
от болката несподелена,
ударила като с камшик
по моето сърце ранено!
А ти ще искаш свобода -
годините ти я отнеха...
за да намериш самота
в дома на тихата утеха!
Това ли е живот, кажи!
Това ли чакаш, разкажи ми!
В деня на плахите лъжи
нима ще чуя свойто име?!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
И красиво. И силно. И нежно.
Като нищо друго на Света!