23.09.2019 г., 8:20  

Ще те нахраня със любов

2.2K 14 20

Не мога да повярвам!...Ти си тук, при мен?

Кога завърна се от своя път далечен?

Превърна в празник моя ден обикновен!

Дори на гарван крясъкът е като песен!

 

Добре дошла си, знаеш го!...И остани!...

След дълъг път ти сигурно си огладняла,

към мен пътувала  си  много, много дни,

и морна, най-подир пред моя праг си спряла!

 

Седни до мен!...Ще те нахраня със любов -

любов, предателства която не познава!...

Любов, изпратена ни свише с благослов,

която може и смъртта да побеждава!...

 

Подай ръка, ела!...И нека помълчим!...

Във чашите  ни ще искри любовно вино...

При моята душа  завинаги се  спри -

очакват ни напред най-светлите години!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Веси, Тони!...
  • Прекрасен! Браво, Роби!
  • Много, много силен стих! Аплодисменти!
  • Благодаря, Пепи!...Радвам се, че ти харесва!...
  • Ех, че красиво! Напълни ми душата! Поздрави, Роби!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...