23.09.2019 г., 8:20  

Ще те нахраня със любов

2.2K 14 20

Не мога да повярвам!...Ти си тук, при мен?

Кога завърна се от своя път далечен?

Превърна в празник моя ден обикновен!

Дори на гарван крясъкът е като песен!

 

Добре дошла си, знаеш го!...И остани!...

След дълъг път ти сигурно си огладняла,

към мен пътувала  си  много, много дни,

и морна, най-подир пред моя праг си спряла!

 

Седни до мен!...Ще те нахраня със любов -

любов, предателства която не познава!...

Любов, изпратена ни свише с благослов,

която може и смъртта да побеждава!...

 

Подай ръка, ела!...И нека помълчим!...

Във чашите  ни ще искри любовно вино...

При моята душа  завинаги се  спри -

очакват ни напред най-светлите години!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Веси, Тони!...
  • Прекрасен! Браво, Роби!
  • Много, много силен стих! Аплодисменти!
  • Благодаря, Пепи!...Радвам се, че ти харесва!...
  • Ех, че красиво! Напълни ми душата! Поздрави, Роби!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...