Къде си ти? Загубих те сред хаоса

на подлите заблуди и прозренията.

Във лятото и адските му градуси 

и в жадните дъждовни въжделения. 

Надеждата прогонва ми страха, 

че няма да се върнеш в друг живот, 

когато ще сме близо до пръстта

и още по-негодни за любов...

За туй ще те намеря предварително. 

Преди да ме обхване онзи гняв - 

баща на мойте грешки разрушителни, 

с които много бързо остарях... 

Тогава ще проникна със възторга си. 

С пулсиращи и твърди намерения. 

Във девствената твоя илюзорност 

и влажно, тъй смълчано откровение... 

А ти ще ме прошепнеш в миг на стон. 

От облака във мен, ще бликне дъжд. 

Ще влизам в теб, намерил своя дом 

и ще посея обичта на влюбен мъж... 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

31.07.2023