Ще те позная
Искам те красива в моя дом ,
с бална рокля в приказна каляска,
теглена от черен, расов кон,
за юзда захапал слънчев блясък.
Донеси ми дъхави цветя
с капчици роса, за да са свежи.
Постели ми лунна светлина
и ме викай, без да се оглеждаш.
Ще изляза до вратата сам.
Костюмиран, с цялата си прелест.
Своята усмивка ще ти дам,
за да съм в каретата до тебе.
Нека ми завиди тоя свят,
че красива дама ме отвежда.
Завистта е като летен град,
чупи и последната надежда.
Не показвай острата коса.
Тя е за страхливи земни твари...
Аз ще знам, че ти си ми смъртта...
Няма нужда и да разговаряме...
с бална рокля в приказна каляска,
теглена от черен, расов кон,
за юзда захапал слънчев блясък.
Донеси ми дъхави цветя
с капчици роса, за да са свежи.
Постели ми лунна светлина
и ме викай, без да се оглеждаш.
Ще изляза до вратата сам.
Костюмиран, с цялата си прелест.
Своята усмивка ще ти дам,
за да съм в каретата до тебе.
Нека ми завиди тоя свят,
че красива дама ме отвежда.
Завистта е като летен град,
чупи и последната надежда.
Не показвай острата коса.
Тя е за страхливи земни твари...
Аз ще знам, че ти си ми смъртта...
Няма нужда и да разговаряме...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
