Пак питаш по какво ще те позная,
когато с теб си тръгнем от света.
Душите ни когато ще са скитници в безкрая
и ще ни прегърне неизбежно вечността.
Те... белезите, знаеш ли са много.
Но първият ще са дълбоките очи,
в които и до днес потъвам
и казват: "Целият живот си ти!".
По аромата за косите ще се сетя.
Ще ги докосна плахо и ще разбера,
че не за първи път ги милвам.
Ще се разлее стара топлина.
Познати устните ще се окажат
с предишната си мекота,
която кара ме да се разтапям
от нежност. После пак ще е така.
Ръцете няма да са променени.
Ще бъдат пак създадени за мен.
Като сега - по мъжки силни, устремени,
издигащи ме над света.
Ще те позная... Няма как да сбъркам.
Ти отпечатан си във мен.
Зазидан във сърцето си те нося
преди, сега и след последния си ден!
© Детелина Стефанова Всички права запазени