10.07.2007 г., 16:43

Ще те прегърна... с устни

1.3K 0 10


"На Съпругата ми"


Време е да потанцуваш...

на сцена под лунна светлина...

огряна от пламък тих... лилав...

Устните ти бавно се притварят...

ласки те жадуват във нощта...

за Вечност те разкъсват плът...

и се хранят с цветовете на дъгата...

 

Създание на Съмнението Вечно...

объркано и плахо...

на сцената танцувай... обляна във тъга...

Очите ти отново търсят страст...

Огън в тях гори...

Вселената в нашите преплетени тела...

пламти.

 

Хайде... затанцувай...

мисълта от мръсните окови нека те обвие...

Бог заплюй с усмивка... Желаеш красота...

в здрача потанцувай... с мен...

Прегърни ме с устни... бъди дъха съдбовен...

... на вечните вълни... отвъд брега...

Нека бъде нощ лилава... огряна от страстта.

 

С устни ще разтворя душата ти... дълбоко...

ще проникна в центъра на вечността...

и пламък ще запаля... Вселената ще изпепеля...

с кинжал, пробождащ тръпнещото тяло ...

отвъд ефирния си допир...

Острие - символ на мига... отвъд греха...

докоснало за миг...

 

... Вечността

 

Това ще бъда аз... ЗА ТЕБ !!!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Йовчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "С устни ще разтворя душата ти... дълбоко...
    ще проникна в центъра на вечността...
    и пламък ще запаля... Вселената ще изпепеля...
    с кинжал, пробождащ тръпнещото тяло ...
    отвъд ефирния си допир...
    Острие - символ на мига... отвъд греха...
    докоснало за миг... "

    Мале, мале Това май ти харесва... първото
  • Дъхът съдбовен, от душата ти отронен, нестихва да мълви, как иска да целуне не с устни, а с мечти!
  • Искрено. Поздарав от Ханк! Хенри
  • Много,много хубав стих!
    Поздрав!
  • И на мен ми хареса прекалено!!!
    Поздравления!!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...