"На Съпругата ми"
Време е да потанцуваш...
на сцена под лунна светлина...
огряна от пламък тих... лилав...
Устните ти бавно се притварят...
ласки те жадуват във нощта...
за Вечност те разкъсват плът...
и се хранят с цветовете на дъгата...
Създание на Съмнението Вечно...
объркано и плахо...
на сцената танцувай... обляна във тъга...
Очите ти отново търсят страст...
Огън в тях гори...
Вселената в нашите преплетени тела...
пламти.
Хайде... затанцувай...
мисълта от мръсните окови нека те обвие...
Бог заплюй с усмивка... Желаеш красота...
в здрача потанцувай... с мен...
Прегърни ме с устни... бъди дъха съдбовен...
... на вечните вълни... отвъд брега...
Нека бъде нощ лилава... огряна от страстта.
С устни ще разтворя душата ти... дълбоко...
ще проникна в центъра на вечността...
и пламък ще запаля... Вселената ще изпепеля...
с кинжал, пробождащ тръпнещото тяло ...
отвъд ефирния си допир...
Острие - символ на мига... отвъд греха...
докоснало за миг...
... Вечността
Това ще бъда аз... ЗА ТЕБ !!!
© Пламен Йовчев Всички права запазени
ще проникна в центъра на вечността...
и пламък ще запаля... Вселената ще изпепеля...
с кинжал, пробождащ тръпнещото тяло ...
отвъд ефирния си допир...
Острие - символ на мига... отвъд греха...
докоснало за миг... "
Мале, мале Това май ти харесва... първото