Ще те търся
Ще те търся
Очите ми,за тебе закопнели,
те търсят сред лица на непознати.
Раните са вече залинели.
Раните които ти изпрати.
Самотната душа одрипавяла
се гърчи както робът на верига.
За мъст ли твоята е зажадняла?
Едната, моята не ти ли стига?
Ще търся. И до края на земята
ще скитам, ще разпитвам, ще те гоня!
За тебе болката е непозната,
а ти за мен си истинска отрова
налята в чаша златна, тънкостенна!
Без дъх да си поема ще отпия.
Като водата, толкова безценна
очите си със нея ще измия!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
