22.06.2010 г., 11:05

Ще те усетя по дъха

710 0 0

Навън е студ и кучета не лаят.
Гласът кристализира в тишина.
Аз топлината в теб ще разпозная
единствено и само по дъха.

Студът завил е улици и сгради
и бавно по улуците пълзи.
От хоризонта бялото не пада.
Зад облаците слънцето мълчи.

Вятърът по покриви танцува.
Със снежни дрехи той е нагласен.
Молбите на комините не чува...
Усещам твоя дъх почти до мен.

Ръце разпервам, нежно те прегръщам.
Студът е като бял ушит гоблен.
Усмивка на лицето ти се връща,
че топлина усетила си в мен.

Навън е студ. Душите не изгарят
от обич преоткрита с тишина,
а кучетата, вместо да залаят,
пътека ни прокарват през снега.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...