Jun 22, 2010, 11:05 AM

Ще те усетя по дъха

  Poetry
711 0 0

Навън е студ и кучета не лаят.
Гласът кристализира в тишина.
Аз топлината в теб ще разпозная
единствено и само по дъха.

Студът завил е улици и сгради
и бавно по улуците пълзи.
От хоризонта бялото не пада.
Зад облаците слънцето мълчи.

Вятърът по покриви танцува.
Със снежни дрехи той е нагласен.
Молбите на комините не чува...
Усещам твоя дъх почти до мен.

Ръце разпервам, нежно те прегръщам.
Студът е като бял ушит гоблен.
Усмивка на лицето ти се връща,
че топлина усетила си в мен.

Навън е студ. Душите не изгарят
от обич преоткрита с тишина,
а кучетата, вместо да залаят,
пътека ни прокарват през снега.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...