ще успея
но от пустота немея
със гнева човешки
се опитвам някак
безутешно да живея
с бистър порив
се обръщам към южняка
да ме брули искам
с капки топли
все по-яко
но с ненавист безпричинна
с ураганна сила дива
скъсва порива ми буря
бушуващо несговорчива
леден мраз излъчват
мъст и завист зле прикрити
ескалират до омраза
с подлост гавреща пропити
недъгавост душевна
о прости ми
ще се надсмея над прозрачността ти
нищо
че е само зла безпочвеност
на безсърдечната ти инвалидност
жив съм
искам да успея
и не ме е страх
да плача
нито да се смея
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Кунчев Всички права запазени
