Ще вечерям звездите
Ще вечерям звездите, в небесна погача разпръснати,
и самотният вятър ще бръска - за черен пипер.
Залинял и бездомен да търся мечтите си, късните,
огладнях до премала по пътя на моя безмер.
Несподелян и сам, като язовец, нейде в чукарите,
не дочаках да чуя от никъде търсещ ме глас.
И изровил копнеж от душата ми, вече прошарена,
за последна трапеза приготвям очите си аз.
Нека звездно ми бъде. Ще ям до пределно насищане.
И росата в тревите ще пия... Дано утоли
тази нощна тъга за надеждите, вече разнищени,
като сипей на прах по високите сиви скали.
Нека светло ми стане, вселенско... До миг сътворяване.
В папиларните линии - десет галактики зов.
А далечният изгрев на моето бурно изтляване
да ме стопли с лъчите на трепетно син благослов.
(От "Жълтици в дъбовата ракла")
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лъчо Калъчев Всички права запазени
