Ще вярвам
На времето във вечните покои,
в приятелството - парка от цветя,
едно дете на майка си се моли
да бъде вечно детството в света…
Животът като вятъра отлита
и споменът трепти от самота…
Едно момиче в него още скита
под зъбера скалист на младостта…
Едно сребро в косите се заплита,
забързано след спринта на деня…
В невидимата книга на съдбите
сбогуваме се с нашите тела…
Дали остава после тишината
в алеите от кръстове, в пръстта?...
Ще вярвам, че при Бог ми е душата,
дори да няма нищо след това!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Костадинова Всички права запазени
