Nov 10, 2013, 12:10 PM

Ще вярвам

Poetry » Philosophical

1K 0 8

На времето във вечните покои,
в приятелството - парка от цветя,
едно дете на майка си се моли
да бъде вечно детството в света…

Животът като вятъра отлита
и споменът трепти от самота…
Едно момиче в него още скита
под зъбера скалист на младостта…

Едно сребро в косите се заплита,
забързано след спринта на деня…
В невидимата книга на съдбите
сбогуваме се с нашите тела…

Дали остава после тишината
в алеите от кръстове, в пръстта?...
Ще вярвам, че при Бог ми е душата,
дори да няма нищо след това!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

myworld (Аз)

Извечния въпрос - съществува ли душата! Аз вярвам, че я има. Тя е в нас, извън нас и навсякъде! Поздрав за прекрасния стих!

2013-11-12T19:09:21+02:00
fervor (fervor)

Много хубав стих!Поздравления и от мен!

2013-11-11T13:30:02+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

И мене тази тема ме вълнува, а напоследък съм се убедила,че душата е вечна и пребивава навсякъде,така че дори и тишината да остане в този свят, в безмълвните алеи на смъртта,тя душата ще открехва вратите на живити и ще напомня, за този си отрязък от време ,в който е била в твоето тяло!Много ми хареса стихът!Поздрави сърдечни!

2013-11-11T10:30:57+02:00
valqka (Валентин Василев)

Има, Ели, има - тишина в душата! Поздрави!

2013-11-11T08:32:58+02:00
iverado (Ивелина Георгиева)

Ели, правилно вярваш в безсмъртието на душата.
Прекрасно стихотворение!

2013-11-10T19:31:43+02:00