Ще върна слънцето в свойте мисли

29.11.2007 г., 15:02 ч.

Поезия » Любовна

5.0 / 22

1242 0 32

Натрошена бях от миналите си години
на късове, които се опитвах да сбера.
Но свят по-близък до сърцето си намерих -
за него ласки вятърни ще приютя.
Да върна слънцето, поисках, в свойте мисли.
Нали човек не бива да е вечно сам!
Аз чакам Любовта при мен да дойде
а не когато ми е все едно... Сега!
Ще гледам все напред, а не назад!
Към миналото свое няма да се връщам.
Уверена съм, че обърна ли глава,
запътена към мен, не ще Я видя ясно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Обикновена роза съм
Писмо до другия край на земята

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Художник

Тя нежната му муза беше. Изящна като порцелан във голотата си. Седеше насреща му. А той, облян от св...
Носталгично

Ще се прегърна сам и ще си тръгна. Без друго моите ръце не те докосват. Не знам в какво съм се превъ...

Още произведения »