Ще върна слънцето в свойте мисли
Натрошена бях от миналите си години
на късове, които се опитвах да сбера.
Но свят по-близък до сърцето си намерих -
за него ласки вятърни ще приютя.
Да върна слънцето, поисках, в свойте мисли.
Нали човек не бива да е вечно сам!
Аз чакам Любовта при мен да дойде
а не когато ми е все едно... Сега!
Ще гледам все напред, а не назад!
Към миналото свое няма да се връщам.
Уверена съм, че обърна ли глава,
запътена към мен, не ще Я видя ясно.
И знам, че погледи отправям ли натам,
света и красотата му не ще открия.
А щом и с вас споделям радости, тъга,
тъмата мрачна сърцето няма да закрива!
на късове, които се опитвах да сбера.
Но свят по-близък до сърцето си намерих -
за него ласки вятърни ще приютя.
Да върна слънцето, поисках, в свойте мисли.
Нали човек не бива да е вечно сам!
Аз чакам Любовта при мен да дойде
а не когато ми е все едно... Сега!
Ще гледам все напред, а не назад!
Към миналото свое няма да се връщам.
Уверена съм, че обърна ли глава,
запътена към мен, не ще Я видя ясно.
И знам, че погледи отправям ли натам,
света и красотата му не ще открия.
А щом и с вас споделям радости, тъга,
тъмата мрачна сърцето няма да закрива!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Кръстева Все права защищены
