Nov 29, 2007, 3:02 PM

Ще върна слънцето в свойте мисли 

  Poetry » Love
1185 0 32
Натрошена бях от миналите си години
на късове, които се опитвах да сбера.
Но свят по-близък до сърцето си намерих -
за него ласки вятърни ще приютя.


Да върна слънцето, поисках, в свойте мисли.
Нали човек не бива да е вечно сам!
Аз чакам Любовта при мен да дойде
а не когато ми е все едно... Сега!


Ще гледам все напред, а не назад!
Към миналото свое няма да се връщам.
Уверена съм, че обърна ли глава,
запътена към мен, не ще Я видя ясно.


И знам, че погледи отправям ли натам,
света и красотата му не ще открия.
А щом и с вас споделям радости, тъга,
тъмата мрачна сърцето няма да закрива!

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??