Ще върна своята душа
Спрях се пред фонтана на живота.
Въздухът - напълнен със роса.
Но не пих, от сладка изнемога...
Дивна, самородна красота!
Все едно! Дори да не отпия
никога от светлия фонтан,
в зениците изплакани ще скрия
блясъка на чистата вода.
Премаляла, тихо ще прегърна
белия варовик. Ще заспя.
Жадна, но пречистена, ще върна
на Отеца... своята душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
Поздрав!