Спрях се пред фонтана на живота.
Въздухът - напълнен със роса.
Но не пих, от сладка изнемога...
Дивна, самородна красота!
Все едно! Дори да не отпия
никога от светлия фонтан,
в зениците изплакани ще скрия
блясъка на чистата вода.
Премаляла, тихо ще прегърна
белия варовик. Ще заспя.
Жадна, но пречистена, ще върна
на Отеца... своята душа.