Ще я чуеш, нали?

14.10.2020 г., 1:06 ч.

Поезия » Друга

409 7 7

Щом душата мълчи над поредната страница,
без с очи да чете, без с ръка да напише,
припомни ми летата, които нахранихме
с уморените сенки на звездни излишества.

Зная, никой живот не засяда в окото .
Не ръждясва, когато го милнат сълзите.
И расте като зрънце най-високата нота
да извади за светло песента на щурците.

Ще я чуеш, нали и когато пропаднем
в най-дълбоката бездна на студа и мъглите,
някой болен фенер ще потрепва повярвал,
че си ехото в мен и разчувстван ще кихне!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

RainaVakova

2020-10-15T10:31:27+03:00

Хубав ден да имат творческите ви пориви, приятели!
dansyto (Данаил Таков)

2020-10-14T22:50:12+03:00

Харесах, Райне!
Plevel (Силвия Илиева)

2020-10-14T14:11:15+03:00

Ех! Великолепие!
генек (Георги Коновски)

2020-10-14T10:26:38+03:00

Хубаво.
pavli (Павлина Петрова)

2020-10-14T08:49:31+03:00

Да.
Ranrozar (Стойчо Станев)

2020-10-14T03:58:20+03:00

Хубаво е!
Довереница (Дочка Василева)

2020-10-14T01:16:16+03:00

"И расте като зрънце най-високата нота
да извади за светло песента на щурците. "

И аз я чух. Щурчетата умеят
чрез песните си лятото да пазят.
Дори когато зимен вятър вее
и ни залива гняв или омраза.