14 окт. 2020 г., 01:06
Ще я чуеш, нали?
Щом душата мълчи над поредната страница,
без с очи да чете, без с ръка да напише,
припомни ми летата, които нахранихме
с уморените сенки на звездни излишества.
Зная, никой живот не засяда в окото .
Не ръждясва, когато го милнат сълзите.
И расте като зрънце най-високата нота
да извади за светло песента на щурците.
Ще я чуеш, нали и когато пропаднем
в най-дълбоката бездна на студа и мъглите,
някой болен фенер ще потрепва повярвал,
че си ехото в мен и разчувстван ще кихне!
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Хубав ден да имат творческите ви пориви, приятели!
-
Харесах, Райне!
-
Ех! Великолепие!
-
Хубаво.
-
Да.
-
Хубаво е!
-
"И расте като зрънце най-високата нота
да извади за светло песента на щурците. "
И аз я чух. Щурчетата умеят
чрез песните си лятото да пазят.
Дори когато зимен вятър вее
и ни залива гняв или омраза.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
