18.11.2010 г., 22:37

Ще запролети

649 0 6

http://www.youtube.com/watch?v=fuqnt_E6h9o&NR=1

 

 

Ще запролети, повярвай ми, ще се разлисти.
От топлината на сърцето ми ще цъфне цвете.
Обичайки те все така, ще я пропъдя липсата,
и пролетният вятър със дъжда ще ме целуне.
Ще грейне в синята си дреха утринта с лъчи,
да ме долюби вместо теб и да обича,
тъй както лъч, докоснал цялата земя,
сърцето ми на теб в любов ще ти се врича.
Кокичета ще никнат и минзухари жълти
ще украсят пътеките към теб, когато тичам,
със клончета разцъфнали ще украсят
запролетените очи, с които те посрещам.
Ще можеш ли тогава, ми кажи,
такава обич в пазвата да носиш?
Тя може твоя сън да разруши
и ти от страх, че имаш я, да се събудиш.
А аз до теб ако не съм, а само моя зов
трепери върху устните ти и вибрира.
В душа, запролетила се от нежната любов,
теб, обич моя, ще те имам и ще скрия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...