18.11.2010 г., 22:37

Ще запролети

658 0 6

http://www.youtube.com/watch?v=fuqnt_E6h9o&NR=1

 

 

Ще запролети, повярвай ми, ще се разлисти.
От топлината на сърцето ми ще цъфне цвете.
Обичайки те все така, ще я пропъдя липсата,
и пролетният вятър със дъжда ще ме целуне.
Ще грейне в синята си дреха утринта с лъчи,
да ме долюби вместо теб и да обича,
тъй както лъч, докоснал цялата земя,
сърцето ми на теб в любов ще ти се врича.
Кокичета ще никнат и минзухари жълти
ще украсят пътеките към теб, когато тичам,
със клончета разцъфнали ще украсят
запролетените очи, с които те посрещам.
Ще можеш ли тогава, ми кажи,
такава обич в пазвата да носиш?
Тя може твоя сън да разруши
и ти от страх, че имаш я, да се събудиш.
А аз до теб ако не съм, а само моя зов
трепери върху устните ти и вибрира.
В душа, запролетила се от нежната любов,
теб, обич моя, ще те имам и ще скрия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...