Ще запролети
http://www.youtube.com/watch?v=fuqnt_E6h9o&NR=1
Ще запролети, повярвай ми, ще се разлисти.
От топлината на сърцето ми ще цъфне цвете.
Обичайки те все така, ще я пропъдя липсата,
и пролетният вятър със дъжда ще ме целуне.
Ще грейне в синята си дреха утринта с лъчи,
да ме долюби вместо теб и да обича,
тъй както лъч, докоснал цялата земя,
сърцето ми на теб в любов ще ти се врича.
Кокичета ще никнат и минзухари жълти
ще украсят пътеките към теб, когато тичам,
със клончета разцъфнали ще украсят
запролетените очи, с които те посрещам.
Ще можеш ли тогава, ми кажи,
такава обич в пазвата да носиш?
Тя може твоя сън да разруши
и ти от страх, че имаш я, да се събудиш.
А аз до теб ако не съм, а само моя зов
трепери върху устните ти и вибрира.
В душа, запролетила се от нежната любов,
теб, обич моя, ще те имам и ще скрия.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
Как няма да запролети, след всичката поезия която я има тук при вас, ...чета ви, радвам ви се, поплаквам с вас, просто съм с вас!
