4.07.2008 г., 20:10

Ще заспя

1.1K 0 35

Ще заспя.

Всяка пора

притихва

във мен.

Птича песен

лекокрило

се носи

във вените.

А света

в мойте зеници,

някак студен,

с уморени звезди

утешава небето ми.

 

Ще заспя.

Сутрешно чаят

нагарча без теб.

Бучката захар

изгуби душата си.

И светът

в мойте зеници,

някак студен,

шепне

и търси ръцете ти.

 

И ако утре

гушна мечето

и стисна очи,

ще заспя,

надалеч ще избягам,

и свила в шепи

свойте мечти,

в красивия залез

ще те забравя.

 

Ще заспя.

Вечерята днес

е убила  вкуса си.

Сънчо отдавна

замина без мен.

А аз заглушавах

хукнали стъпки.

Беше точно

… 12…

без теб.

И не валя…

но гърмеше небето ми…

Просто в мен

се унасяше

уморено дете…

и заспа…

отдавна

изгубило дните си…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ем Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Образно,красиво...браво!!!
  • Страхотна си!Извинявай,че чак сега те открих в "12 без теб"
  • Ей усмихнато чудо такова, недей да се губиш чуваш ли!
    (Да знаеш чета си те от отдавна, ама не коментирам...)
  • "нагарча без теб" казах това казах за живота ми без приятелката ми. Всичко е горчиво, грозно и противно без любимият човек. Мн. силно 6 от мен Еми!!!
  • И бучката захар в сутрешното ми кафе също изгуби душата си без да съм прочела нещо твое рано сутрин!Невероятно!Ставаш все по-добра!Жалко,че рядко мога да влизам в сайта..Прегръдки!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...