Ще заспя.
Всяка пора
притихва
във мен.
Птича песен
лекокрило
се носи
във вените.
А света
в мойте зеници,
някак студен,
с уморени звезди
утешава небето ми.
Ще заспя.
Сутрешно чаят
нагарча без теб.
Бучката захар
изгуби душата си.
И светът
в мойте зеници,
някак студен,
шепне
и търси ръцете ти.
И ако утре
гушна мечето
и стисна очи,
ще заспя,
надалеч ще избягам,
и свила в шепи
свойте мечти,
в красивия залез
ще те забравя.
Ще заспя.
Вечерята днес
е убила вкуса си.
Сънчо отдавна
замина без мен.
А аз заглушавах
хукнали стъпки.
Беше точно
… 12…
без теб.
И не валя…
но гърмеше небето ми…
Просто в мен
се унасяше
уморено дете…
и заспа…
отдавна
изгубило дните си…