Във люлката на Твоята загриженост
заспивам и сънувам чуден сън;
една ръка със толкова обгриженост
и глас като далечен топъл звън
с такава обич галят мойта плаха същност,
обсипват ме с покой отвътре и отвън...
Не ме събуждай, искам да съм вечност,
закътана във светлия ти ден,
щом пак събудя се във земната обреченост,
ще знам къде си;
просто си във мен!