Във люлката на Твоята загриженост
заспивам и сънувам чуден сън;
една ръка със толкова обгриженост
и глас като далечен топъл звън
с такава обич галят мойта плаха същност,
обсипват ме с покой отвътре и отвън...
Не ме събуждай, искам да съм вечност,
закътана във светлия ти ден,
щом пак събудя се във земната обреченост,
ще знам къде си;
просто си във мен!
© Татяна Борисова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
