Що ти трябваше, Драгане?!
Що ти трябваше, Драгане,
лозе на баир да сáдиш?
Как го сметна бе, хайване?!
Що сега го бързо вадиш?
Що напусна Филибето –
тоз божествений ефир?
Та кръстосва из полето
като същи командир...
Молив плюнчи, смята, писа
и накрая се реши.
В авантюрата пактиса,
бухна с двата крака ти!
Инвентар си понакупи,
ся, торú, орá и кóпа.
Хá сега, недей се цупи,
че ще взема дърта сопа!
Стана лозенце прекрасно,
грозде – божи дар. Апрóпо!
И на теб ти се изясни,
че ще стигнеш до Европа.
Мислеше да идеш в Лондон,
после във Париж и Прага,
Колизеум и Ротонда...
Ех мечти и... о, поврага!!!
Тя, изкупната цена,
тръгнала е от Европа.
Само че при теб дошла –
паднала на триста стопа!
Отъняла, прежълтяла -
те, монетите, са жълти.
Хá сега, не псувай хáла,
хá берú си там и мълчи!
Че като не обереш
цяла зима ще студуваш.
И кочани ще ядеш –
само хляб ще си купуваш.
Нá ти една агитация,
с нея има и притурка...
Тé - това е демокрация –
глас си дай за подлизурка!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Борисова Всички права запазени
