Гърбави.
Стръмни.
Скат върху скат.
Улици. Улички.
Свързват. Делят.
Двама с теб
заедно
крачим в дъжда.
Любовта
хвана ли
вече ръжда?
Приказки,
сгушени
в нежния звук
кротко припяват ни:
“Още сте тук!
Вижте се! Мокри сте…
Що за шега?!
Пак сте нагазили
в тази вода!”
Смея се. Смееш се.
Газим в калта.
Пътят
от там ни е.
Нямат вина.
Хората. Локвите.
Малкият град.
Светофар няма тук.
Ни булевард.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени