Щом
Щом знанието носи ти печал
пустинята е мъдрото ти щастие,
захвърлиш ли живота отеснял
ще пиеш от оазис безпристрастие...
Щом вяра не достига и стоиш
на ръб, под който бездната се вие,
върни се в себе си, да извиниш
вината, любовта ще я измие...
а любовта те моли да мълчиш,
мълчи тогава, но не премълчавай
и щом за истината изгориш,
живота в другите си продължавай.
Щом болестта е края на света
от другия му край иди, където
на страховете теглило черта
най-дълготърпеливо е сърцето...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
