Щом
Щом знанието носи ти печал
пустинята е мъдрото ти щастие,
захвърлиш ли живота отеснял
ще пиеш от оазис безпристрастие...
Щом вяра не достига и стоиш
на ръб, под който бездната се вие,
върни се в себе си, да извиниш
вината, любовта ще я измие...
а любовта те моли да мълчиш,
мълчи тогава, но не премълчавай
и щом за истината изгориш,
живота в другите си продължавай.
Щом болестта е края на света
от другия му край иди, където
на страховете теглило черта
най-дълготърпеливо е сърцето...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимира Чакърова Todos los derechos reservados
