Mar 6, 2019, 3:09 PM

Щом

  Poetry
641 4 8

Щом знанието носи ти печал

пустинята е мъдрото ти щастие,

захвърлиш ли живота отеснял

ще пиеш от оазис безпристрастие...

Щом вяра не достига и стоиш

на ръб, под който бездната се вие,

върни се в себе си, да извиниш

вината, любовта ще я измие... 

а любовта те моли да мълчиш,

мълчи тогава, но не премълчавай

и щом за истината изгориш,

живота в другите си продължавай.

Щом болестта е края на света

от другия му край иди, където

на страховете теглило черта

най-дълготърпеливо е сърцето...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Чакърова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...