5.03.2010 г., 8:49

Щом искаш...

817 0 13
Търси ме  
в клоните
на старото
дърво  
в градината
на спомените.
Търси ме  
в сезоните
на всичките
отминали
години.  
Рови се  
в мислите,
застинали
в написаните
дневници,
писма.  
Щом искаш,
намери ме!
А после?  
Да не мислим
отсега...  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасният ти стих стопли деня ми, благодаря! С малко и най-точните думи си разказала едно красиво минало! Хареса ми и финала!
  • Много харасвам тази твоя емоционалност, която сякаш завършва винаги с "накъдето ни видят очите..." Поздравления, Марияна!
  • Много добра поетична находка. Поздравления!
  • Прекрасен е стилът ти! Ти си прекрасна!
    (Между другото, благодаря, че хвърляш по някое око на мои неща. И за оценките благодаря! )
  • А после... БРАВО!!! И аз имам вродена неприязън към мисленето! По някога трябва да чувствяш! Здравей

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...