5 mar 2010, 8:49

Щом искаш...

  Poesía
822 0 13
Търси ме  
в клоните
на старото
дърво  
в градината
на спомените.
Търси ме  
в сезоните
на всичките
отминали
години.  
Рови се  
в мислите,
застинали
в написаните
дневници,
писма.  
Щом искаш,
намери ме!
А после?  
Да не мислим
отсега...  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасният ти стих стопли деня ми, благодаря! С малко и най-точните думи си разказала едно красиво минало! Хареса ми и финала!
  • Много харасвам тази твоя емоционалност, която сякаш завършва винаги с "накъдето ни видят очите..." Поздравления, Марияна!
  • Много добра поетична находка. Поздравления!
  • Прекрасен е стилът ти! Ти си прекрасна!
    (Между другото, благодаря, че хвърляш по някое око на мои неща. И за оценките благодаря! )
  • А после... БРАВО!!! И аз имам вродена неприязън към мисленето! По някога трябва да чувствяш! Здравей

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....