5 mar 2010, 8:49

Щом искаш...

  Poesía
823 0 13
Търси ме  
в клоните
на старото
дърво  
в градината
на спомените.
Търси ме  
в сезоните
на всичките
отминали
години.  
Рови се  
в мислите,
застинали
в написаните
дневници,
писма.  
Щом искаш,
намери ме!
А после?  
Да не мислим
отсега...  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасният ти стих стопли деня ми, благодаря! С малко и най-точните думи си разказала едно красиво минало! Хареса ми и финала!
  • Много харасвам тази твоя емоционалност, която сякаш завършва винаги с "накъдето ни видят очите..." Поздравления, Марияна!
  • Много добра поетична находка. Поздравления!
  • Прекрасен е стилът ти! Ти си прекрасна!
    (Между другото, благодаря, че хвърляш по някое око на мои неща. И за оценките благодаря! )
  • А после... БРАВО!!! И аз имам вродена неприязън към мисленето! По някога трябва да чувствяш! Здравей

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...