Mar 5, 2010, 8:49 AM

Щом искаш... 

  Poetry
638 0 13
Търси ме  
в клоните
на старото
дърво  
в градината
на спомените.
Търси ме  
в сезоните
на всичките
отминали
години.  
Рови се  
в мислите,
застинали
в написаните
дневници,
писма.  
Щом искаш,
намери ме!
А после?  
Да не мислим
отсега...  

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прекрасният ти стих стопли деня ми, благодаря! С малко и най-точните думи си разказала едно красиво минало! Хареса ми и финала!
  • Много харасвам тази твоя емоционалност, която сякаш завършва винаги с "накъдето ни видят очите..." Поздравления, Марияна!
  • Много добра поетична находка. Поздравления!
  • Прекрасен е стилът ти! Ти си прекрасна!
    (Между другото, благодаря, че хвърляш по някое око на мои неща. И за оценките благодаря! )
  • А после... БРАВО!!! И аз имам вродена неприязън към мисленето! По някога трябва да чувствяш! Здравей
  • А после?
    Да не мислим
    отсега...

    Правилно!
    Много хубав финал! Здравей, Марианче!
  • Носещо, приятно. Леко и тежко едновременно. Хареса ми!
  • Толкова много неща му напомнят за теб!!!
    А финалът е чудесен...мъдър... така и трябва да бъде!
    Поздрав!
  • Дато те намери!
  • Който търси намира.В чудната градина на сезоните ,пъстри разлетяха се балоните......ТОПЛИНКА МАРИАНЧЕ!!!
  • много забавен финал!

    ПОЗДРАВ!*
  • Поздарви и от мен!!!
    Отново си написала хубав стих...
  • Намери ли те, ще изгреят сто слънца!
    А ти в прегръдката им топла ще гнездиш,
    Привет!
Random works
: ??:??