5 мар. 2010 г., 08:49

Щом искаш...

820 0 13
Търси ме  
в клоните
на старото
дърво  
в градината
на спомените.
Търси ме  
в сезоните
на всичките
отминали
години.  
Рови се  
в мислите,
застинали
в написаните
дневници,
писма.  
Щом искаш,
намери ме!
А после?  
Да не мислим
отсега...  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариана Вълкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасният ти стих стопли деня ми, благодаря! С малко и най-точните думи си разказала едно красиво минало! Хареса ми и финала!
  • Много харасвам тази твоя емоционалност, която сякаш завършва винаги с "накъдето ни видят очите..." Поздравления, Марияна!
  • Много добра поетична находка. Поздравления!
  • Прекрасен е стилът ти! Ти си прекрасна!
    (Между другото, благодаря, че хвърляш по някое око на мои неща. И за оценките благодаря! )
  • А после... БРАВО!!! И аз имам вродена неприязън към мисленето! По някога трябва да чувствяш! Здравей

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...