Щом любовта си отиде
Сбогом... и нека не питаме
кой от двама ни има вина?
Няма виновни...всичко опитахме,
ала трудно се гради от руина.
Щом изгуби се някъде тръпката
и натрупат се много обиди,лъжи,
щом любовта ни е цялата в кръпки
и като камък на шия тежи.
Щом да бъдем предишни не можем
и задушава ни общият дом
щом е студено в семейното ложе
трябва ни друго,по-топло гнездо.
Щом угасне семейният огън
и не пламва дори и жарта,
то тогава и двама разбираме
отлетяла е веч' любовта.
Като птички за полет готови
ще политнем със тебе сега,
този път във различни посоки
търсейки друга любов,по-добра.
кой от двама ни има вина?
Няма виновни...всичко опитахме,
ала трудно се гради от руина.
Щом изгуби се някъде тръпката
и натрупат се много обиди,лъжи,
щом любовта ни е цялата в кръпки
и като камък на шия тежи.
Щом да бъдем предишни не можем
и задушава ни общият дом
щом е студено в семейното ложе
трябва ни друго,по-топло гнездо.
Щом угасне семейният огън
и не пламва дори и жарта,
то тогава и двама разбираме
отлетяла е веч' любовта.
Като птички за полет готови
ще политнем със тебе сега,
този път във различни посоки
търсейки друга любов,по-добра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валерия Иванова Всички права запазени
