FFortuna (Петя Павлова)
49 79
2.02.2018 г., 16:25 ч.  

По Шекспир 

  Поезия » Друга

922 27 30

От толкова отрова, все на глътки, 

които му се пишеха на сметката, 

Ромео се пропи, и хвана пътя, 

престанал да подбира жулиетите. 

 

Замръкваше по пивниците, с риза 

бродирана от пръстите на блудници, 

душата му – прокъсана на дрипи 

от острата безименност в целувките. 

 

Доливаше си чашата с отрова, 

примесена с утайка от клишетата 

на всички недоносени любови, 

с които да залъгва страховете си. 

 

И с нямото упорство на отшелник, 

нарамил грехове по калдъръмите, 

не чакаше от никого постеля, 

и тръгваше преди да е разсъмнало. 

 

С походката и погледа несретен,

разлагаше живота си с отричане, 

че някога бе срещнал Жулиета, 

отровила сърцето му с "Обичам те!".

© Петя Павлова Всички права запазени

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.