По Шекспир
От толкова отрова, все на глътки,
които му се пишеха на сметката,
Ромео се пропи, и хвана пътя,
престанал да подбира жулиетите.
Замръкваше по пивниците, с риза
бродирана от пръстите на блудници,
душата му се късаше на дрипи
от острата безименност в целувките.
Доливаше си чашата с отрова,
примесена с утайка от клишетата
на всички недоносени любови,
с които да залъгва страховете си.
И с нямото упорство на отшелник,
нарамил грехове по калдъръмите,
не чакаше от никого постеля,
и тръгваше преди да е разсъмнало.
С походката и погледа несретен,
разлагаше живота си с отричане,
че някога бе срещнал Жулиета,
отровила сърцето му с "Обичам те!".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Павлова Всички права запазени
