Rosen-Rosen (Росен Гъдев)
89 300
10.08.2012 г., 19:22 ч.

Щом ме зове любовта 

  Поезия » Любовна
637 0 7

 

Щом ме зове любовта

 

Тихо повикай ме привечер, мила,
тръгвам веднага към теб!
Все ще намеря отнякъде сила,
нищо че слаб съм и блед.

Даже да трябва с препятствия трудни
сляпо да водя борба,
имам очите си – живи и будни –
те ще намерят следа.

Имам ръцете си – парещи длани –
огънче в зимния ден,
имам сърце, преизпълнено с рани,
тупкащо вътре във мен.

Само повикай ме, моя любима,
хуквам, дори ще летя –
за да направя тунел под лавина,
брод – през пенлива река.

Всички прегради към тебе ще срина,
нищо не значи смъртта.
Път и да няма, аз пак ще премина,
щом ме зове любовта!

 

 

© Росен Гъдев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??