Щом ме зове любовта
Щом ме зове любовта
Тихо повикай ме привечер, мила,
тръгвам веднага към теб!
Все ще намеря отнякъде сила,
нищо че слаб съм и блед.
Даже да трябва с препятствия трудни
сляпо да водя борба,
имам очите си – живи и будни –
те ще намерят следа.
Имам ръцете си – парещи длани –
огънче в зимния ден,
имам сърце, преизпълнено с рани,
тупкащо вътре във мен.
Само повикай ме, моя любима,
хуквам, дори ще летя –
за да направя тунел под лавина,
брод – през пенлива река.
Всички прегради към тебе ще срина,
нищо не значи смъртта.
Път и да няма, аз пак ще премина,
щом ме зове любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росен Гъдев Всички права запазени
