Няма идеален дом -
препирни, по някой стон.
Но коминът още пуши
и живеят двама души.
Щом без ядове не може
и сме още в тези кожи -
други няма - да, нали,
колкото да ни боли.
Щом така е, казвам аз,
щом до мен си в този час -
нека с теб да се тревожа
и до теб глава да сложа.
24.02.2010
© Гинка Гарева Всички права запазени