7.11.2007 г., 11:45

Щом нямаш го наяве

1.2K 0 1
 

"ЩОМ НЯМАШ ГО НАЯВЕ"

 

Нима да вярваш в любовта е грешно?!

Нима да чувстваш някой близо до сърцето - лудост, щом нямаш го наяве?!

Да искаш да обичаш, а да мълчиш.

Да казваш какво в себе си тайш?!

Трябва ли да го направиш или завинаги да замълчиш, щом нямаш го наяве?!

 

Живееш бурен истински живот,

радваш се на младостта си,

раздаваш се на всеки миг, щом радост озари душата.

И пръскаш щастие във всеки ъгъл,

зареждаш хиляди сърца

и правиш хората щастливи,

сякаш вечно сме били деца.

 

Но "вътре" болката те стяга,

а никой, нищичко не вижда, че нещо в тебе част по част умира.

Че искаш нещо, а го нямаш.

Че искаш нещичко, а нищичко не даваш.

А щом дадеш ти, "слаба" се наричаш - дали да скриеш и да отричаш?!

Дали да вярваш в мечтите или лъжовни да ти бъдат дните?!

Да вярваш ли в любовта или лъжа да бъде тя?!

 

А щом лъжа е, таз болка каква е?

Защо потрепваш, щом го зърнеш?!

Защо очи ти свеждаш, щом излъжеш?!

Защо със него се преобразяваш и на принца ти напълно се отдаваш?!

А защо не спиш, щом него зърнеш, макар клепачите ти да тежат?!

Да му признаеш ли или пък да си тръгнеш, да му разкажеш ли как вълшебен прави той света?!

Щом нямаш го наяве!

                                                                                                     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мег Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво и смислено стихотворение.Въпреки, че не разбирам много от поезия това стихотворение успя да ме заинтригува.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...