Щом обичах, значи бях.
С душата си всичко раздавах.
Обичах плач, обичах смях,
сама живота си създавах.
Обичах вятъра, дъжда,
звездите в тишината тъмна.
Обичах болката, страстта -
в сърцето пламък не угасващ.
И щом си тръгна, не скърби,
животът своя път създава.
Щом обичах, значи бях,
и с обичта си знак оставям .
© Миночка Митева Всички права запазени