Щом просна изгрева
Луната ми се хили като пъпеш
и лицемерно над съня ми бди.
Ах, само ако мога да я пипна –
ще й оскубя всичките звезди!
Направо като агънцата блеят:
броиш до сто, а те безброй роят.
Безсънно клати се и полилеят,
но в мрака жиците му не горят.
Пропирала на нощната тарифа –
щом просна изгрева на туй пране
по-бодро някак, по кръчмарски рипам,
а тя се включва на режим спане. 😊
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
благодаря, Митко.
