Луната ми се хили като пъпеш
и лицемерно над съня ми бди.
Ах, само ако мога да я пипна –
ще й оскубя всичките звезди!
Направо като агънцата блеят:
броиш до сто, а те безброй роят.
Безсънно клати се и полилеят,
но в мрака жиците му не горят.
Пропирала на нощната тарифа –
щом просна изгрева на туй пране
по-бодро някак, по кръчмарски рипам,
а тя се включва на режим спане. 😊
© Красимира Чакърова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
благодаря, Митко.