26.08.2014 г., 20:19 ч.

Щрих 

  Поезия » Философска
700 1 14

Цвили белият кон на радостта

зад стобора висок на свободата...

Рие с копита чернозема

на подивялата страст...

Еееех, ако скъса юздите...

Би полетял - по-бърз и от вятъра,

но върху седлото крепи се делникът -

неистово зъл ездач...

 

Звезди се мяркат в очите дълбоки,

към безкрая надничат...

Капе пяна от мисли

по далечния син кръстопът...

Безвкусни са вече

и сеното, и зърното, и детелината.

Във ведрото водата не стига,

а навън - толкова много

реки си текат...

 

Падат мъгли във усоите дъхави,

но звездите не гаснат.

Черноземът - не замръзва -

на миша стъпка от пролетта...

А юздите...

Юздите, вече прегризани,

се сливат с калта на мрака

и над стобора разперва

необятни крила

радостта...

© Красимир Чернев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пак дойдох... да си открадна малко светлина и радост... и да започне моят ден...
  • Нямам анализ... само усещането за радост, светлина, свобода.
    Благодаря ти!!!
  • Красив полет! И вятър да ни вее на бял кон, Краси! Поздравления за таланта!
  • Поздрави и от мен!
  • Споделянето е толкова ценно!
    Благодаря ви, поети!
  • “Свободата Санчо, е едно от най ценните блага,
    с които Бог дарява хората.
    С нея не могат да се сравнят нито съкровищата,
    които крие земята, нито тези, които таи морето.
    За свободата, както и за честта,
    може и трябва да се жертва животът и обратно,
    лишаването от свобода е най-голямото зло,
    което може да сполети човека./ Мигел де Сервантес, “Дон Кихот”/
  • Поздравления! Мъдри и красиви послания!
  • Състоянието на полет е единственото състояние,заради което си струва да се прегризят юздите на ежедневието,на обикновеността. И единственото състояние на свобода ,на ликуване! Поздрав, Краси!
  • Красиво драснат поетичен щрих, Краси!Поздраление!!!!
    Поздрави от мен и хубав ден!
  • "Юздите, вече прегризани,
    се сливат с калта на мрака"

    Юздите и оградите,сами ли ги поставяме?
    От предпазливосг, страх пред неизвестността,
    която ни примамва и плаши зад оградата.
    На свободата винаги дължим цена.

    С възхищение ръкопляскам, Краси.
  • Зад познатите образи и трафаретните нужди - полетът винаги да го има! Благодаря за хубавия текст!
  • "Еееех, ако скъса юздите...
    Би полетял - по-бърз и от вятъра,
    но върху седлото крепи се делникът -
    неистово зъл ездач..."
    И днес усеща този неистово зъл ездач на гърба си, но някой ден непременно ще скъса юздите... Поздравления за творбата!
  • "Белият кон на радостта" - красив, като видение, образ. Нали сме и годината на белия кон. Интересно съвпадение /само отбелязвам!/.
    Добре предаваш, Красимире, как битието става "безвкусно" щом този бял Пегас разпери крила, за да полети.

    Поздравление за хубавия стих и най-висока оценка от мен!
Предложения
: ??:??